Стара Загора: X City - Град на бъдещето. Възможно ли е? Втора част (2)

Всяка мечта, може да започне с въпрос. Правилният въпрос. Бъди реалист – мечтай невъзможното!

Мечтите често се крият зад смелостта да зададем правилните въпроси и да потърсим отговорите.

Може ли Стара Загора да бъде трансформиран в X City - Град на бъдещето и да се обособи като високотехнологичен център за въздухоплаването с дронове?

Наличието на старото летище в Стара Загора предоставя отлична отправна точка за трансформацията на региона в технологичен център за дронове и въздухоплаване. То може да бъде основата за получаване на европейски лиценз за полети и управление на дронове и за развитието на свързаните дейности.

Прогнозите за развитието на дроновете през следващите години са впечатляващи и подчертават значителния им потенциал в различни сектори. Според данни от 2014 г., в САЩ са се продавали по 25 000 дрона месечно, а се очаква до 2025 г. броят на работните места, свързани с дроновете, да надхвърли 100 000. В Европа, прогнозите сочат, че до 2050 г. ще бъдат разкрити около 150 000 работни места, свързани с операторски услуги на дронове.

Освен това, се очаква дроновете да играят ключова роля в градовете на бъдещето, като предоставят иновативни решения за транспорт, логистика и наблюдение. В Испания, например, вече се разработват "вертипорти" – специализирани съоръжения за вертикално излитане и кацане на електрически дронове, които ще бъдат интегрирани в градската инфраструктура. Това подчертава нарастващата роля на дроновете в урбанизираните зони и необходимостта от адаптиране на градската среда към новите технологии.

Тези тенденции показват, че инвестициите в инфраструктура и технологии, свързани с дроновете, могат да донесат значителни икономически и социални ползи. Стара Загора, със своето стратегическо разположение и наличието на старо летище, има потенциала да се превърне в пионер в тази област, като създаде високотехнологичен център за дронове и въздухоплаване.

Развитието на дроновата индустрия в Европа и Европейския съюз (ЕС) бележи значителен напредък през последните години, с очаквания за още по-голям растеж в следващото десетилетие. Ето някои актуални примери, статистики и прогнози:

Текущо състояние и тенденции

Увеличено използване на дронове: Употребата на безпилотни летателни апарати (БЛА) значително нарасна, особено след конфликта в Украйна. Това създава възможности за стартиращи компании като германската Helsing, която наскоро представи своя интелигентен ударен дрон HX-2.
Ръст в отбранителните разходи: Очаква се разходите за отбрана в Европа да достигнат €326 млрд. през 2024 г., като значителна част от тези средства ще бъде насочена към дронови технологии.

Прогнози за следващите 10 години

Двоен ръст на глобалните разходи за дронове: Според прогнози, глобалните разходи за дронове ще се удвоят през следващото десетилетие, което ще окаже влияние и върху европейския пазар.
Интеграция в различни сектори: Очаква се дроновете да бъдат все по-интегрирани в сектори като логистика, селско стопанство, инфраструктурен мониторинг и обществена безопасност.

Добри практики и инициативи

Подкрепа за стартиращи компании: Европейски стартиращи компании като Helsing демонстрират, че е възможно успешно навлизане на пазара на дронове без сътрудничество с големи отбранителни компании, което насърчава иновациите и конкуренцията в сектора.
Правителствени инвестиции: Европейските правителства увеличават инвестициите в дронови технологии, признавайки бързия напредък, предлаган от технологичните специалисти, и необходимостта от модернизация на отбранителните способности.

Тези тенденции и инициативи подчертават значителния потенциал на дроновата индустрия в Европа и необходимостта от стратегически инвестиции и подкрепа за иновациите в този сектор.

Развитието на дроновата индустрия е глобална тенденция, която обхваща различни региони по света. В допълнение към вече споменатите примери от Европа и САЩ, ето някои актуални статистики, прогнози и добри практики от други части на света:

Азиатско-тихоокеански регион

Китай: Китай е водещ производител и потребител на дронове. Според данни от 2019 г., китайската дронова индустрия е оценена на над 9 милиарда долара, с очакван годишен ръст от 60% през следващите години. Компанията DJI, базирана в Шънджън, държи около 70% от глобалния пазар на потребителски дронове.
Япония: Япония активно интегрира дронове в различни сектори, включително селско стопанство, логистика и инфраструктурен мониторинг. През 2018 г. японското правителство обяви планове за създаване на "дронови коридори" за доставки в селските райони, с цел справяне с намаляващото население и недостига на работна ръка.

Близък изток

Обединени арабски емирства (ОАЕ): ОАЕ са пионери в използването на дронове за правителствени и комерсиални цели. През 2017 г. Дубай стартира инициатива за дронови таксита, а през 2020 г. обяви планове за интеграция на дронове в системите за доставка и обществена безопасност.

Африка

Руанда: Руанда е една от първите страни в света, която внедри национална дронова система за доставка на медицински консумативи. От 2016 г. насам, дронове доставят кръв и ваксини до отдалечени райони, като значително намаляват времето за доставка и спасяват животи.

Латинска Америка

Бразилия: Бразилия използва дронове в селското стопанство за мониторинг на култури, прецизно земеделие и контрол на вредители. През 2019 г. бразилският пазар на дронове в селското стопанство е оценен на около 200 милиона долара, с прогнози за значителен растеж.

Австралия

Австралия: Австралия е сред водещите страни в използването на дронове за мониторинг на околната среда, управление на горски пожари и наблюдение на дивата природа. През 2020 г. австралийското правителство инвестира значителни средства в програми за развитие на дронови технологии, насочени към подобряване на реакцията при бедствия и управление на природни ресурси.

В заключение

Тези примери и статистики подчертават глобалния растеж и разнообразното приложение на дроновете в различни индустрии. Инвестициите в инфраструктура, регулации и образование, свързани с дроновите технологии, могат да донесат значителни икономически и социални ползи за регионите, които ги приемат и развиват.