СЪЗДАВАНЕ НА ОТВОРЕНИ ОБЩНОСТИ ЗА УМНИ ГРАДОВЕ

III част - Опита по света

Много важна тема за умните градове е да се намери работещ начин за взаимодействие между отделните заинтересовани страни с фокус мобилност, стратегия за дигитализацията на градска/общностна среда, използване на нови технологии, урбанистични икономически възможности и особено, реална ангажираност на гражданите.

Да обърнем перспективата - когато един град е твърде голям и космополитен, е по-лесно да бъде “умен град”. Ние обаче искаме да направим възможно малките градове да бъдат “умни”.

Към настоящият момент, съществуват различни проучвания и системи за класиране (като изследвания на “Института за развитие на управлението” към Сингапурския университет за технологии и дизайн, “IMD Business School”, “Smart City Index” 2021 и др.), които представят своеобразна класация за градовете-лидери по света -  същите успешно са имплементирали и са ангажирани с работещи екосистеми за “умен град”. Така например, според “Smart City Index” 2021, София се намира на 107 място от общо 118 класирани градове.

Ясно е, че на челни места в класациите попадат градове като Ню Йорк, Токио, Шанхай, Лондон, Париж, но действителен интерес представляват далеч по-малки градове, като Сингапур, Амстердам, Копенхаген, Тайпей, Дубай, Хелзинки, Барселона, Цюрих, Осло и др.

Добрите практики в тази посока са много показателни, както следва:

• Дубай - към момента са с над 90% дигитализирано електронно управление, работеща система за блокчейн търговия, свързана директно с покупко-продажбата на недвижими имоти. Снабден със своя Emirates ID номер, всеки гражданин може да получи достъп до стотици услуги, например да плати битови сметки, да научи най-добрия маршрут или да разгледа важна медицинска информация. По отношение на услугите за граждани, целта на властите е всичките 100 милиона документа, които се генерират в Дубай ежегодно, да станат цифрови - нещо, което не само ще улесни обществените услуги, но и ще спести над 144 тона въглеродни емисии на година.

Обединените арабски емирства са и в челните редици в, "Световния доклад за щастието" на ООН - за целта към всички правителствени сайтове, приложения и устройства има т.нар. измерватели на щастието, които отчитат нивото на удовлетвореност и щастие на гражданите. Страната оглавява и “Philips' Future Health Index”, който измерва достъпността и интеграцията на модерни свързани здравни услуги.

• Амстердам - използват информационните технологии в разрешаване на екологични предизвикателства, като се очаква съвсем скоро да да бъдат първият въглерод-независим град до 2025-та година. Особено добро впечатление прави специална позиция на тяхното “Ръководството на техническата политика”, който следи за въвеждането на умните инициативи. В града има над 80 пилотни проекта, засягащи най-различни сфери на градския живот. Един от тях помага на камионите за отпадъци да събират сметта с най-малко възможни спирки, а друг заменя платените паркометри с разплащане през телефона.

Проектът “Smart Citizen” позволява на гражданите да наблюдават нивото на шума и замърсяването на въздуха в различните квартали на града. Модулът “Smart Work@IJburg” дава възможност на жителите на най-новия район на Амстердам да използват алтернативно споделено работно място, вместо да пътуват до офисите и да причиняват задръствания по тесните улички. Модулът “Climate Street” помага на търговските зони да станат по-природосъобразни, а “Quby” е умна система за домашна енергия, която вече се ползва в други части на Европа и в Япония. В рамките на “Vehicle to Grid” пък батериите на електрическите превозни средства събират генерираната през деня енергия, за да я използват при пиковите часове привечер.

• Тайпей успява да се наложи тенденцията, че въпреки убежденията на правителството посредством “Taipei Smart City Project Management Organization” „умната платформа“, те никога няма да постигнат същия успех, ако се опитват да контролират и регулират всичко. Те подсигуряват “хъба/центъра” (еквивалент на нашите “Обществени съвети”, затова, че следва да се направят устойчиви инвестиции, след което, същите да бъдат катализатора за частния сектор и неправителствени организации, които да се обединят и добавят стойност. Така ще спонсорират иновативни хакатони, градски лаборатории, кооперативни технологични платформи и пр. като постоянна част от тяхната умна екосистема.

Тайван има доста всеобхватна технологична градска инфраструктура. Не само свързана с функционирането на града, в транспорт и сметосъбиране, но също така в здравеопазването, образованието и движението на хора.

• Хелзинки - те са водещи в света на идеите свързани с мобилност като услуга в транспорт, тяхната умна туристическа стратегия и програмите им за енергийна устойчивост. Малкият норвежки град използва впечатляващо последователен подход за внедряване на нови технологии в широк спектър от градски услуги и проекти за развитие.
  

• Сингапур градът-държава Сингапур е особен в много отношения и има амбициозната цел да се превърне в първата в света умна нация. Почти всеки един аспект от ежедневното функциониране на Сингапур се наблюдава от сензори, които събират огромно количество данни. Информацията се обработва от софтуерна платформа, наречена “Virtual Singapore”, която позволява на властите да открият най-ефективни решения за управлението на 5-милионния град.
  

Тези решения обхващат типични за умния град инициативи като ефективно улично осветление, извозване на отпадъци и управление на паркоместата, до иновации като “сензори в домовете за стари хора”, които алармират медицинския персонал и близките, ако човек спре да се движи за дълго. “Tele-Health” пък е друга иновативна система, която позволява на пациентите да се срещнат с доктор без изобщо да напускат дома си.

Основното предизвикателство пред Сингапур днес е как да установи баланса между събираната информация и опазването на личното пространство на жителите. В последно време властите признават нуждата от по-голяма прозрачност и дават възможност на гражданите да се запознаят в подробности с това за какво точно се използват събраните данни.

• Барселона испанският град е един от най-енергийно ефективните в света. Барселона има много по-високи стойности на слънчеви лъчи, отколкото повечето големи развити градове, и се възползва от това по най-добрия начин. Още през миналото десетилетие е прието изискване всички големи сгради в града да осигуряват собствена топла вода и да използват соларни панели. Такива решения са внедрени и в градове като Сан Франциско и Лондон, чрез “Leadership in Energy and Environmental Design” (LEED) сертифицирани сгради в света. Нов закон изисква всички новопостроени сгради да отделят поне 15 процента от покривното си пространство за соларни панели.
  

Общественият транспорт в Барселона е един от най-екологичните в света, благодарение на хибридните автобуси, които ползва. Освен това, в града има инициатива за колоездене, която дава достъп до 400 станции, откъдето може да се снабдите с велосипед срещу годишен абонамент или плащане през телефона.

Жителите на Барселона могат да се възползват от доста мобилни приложения, които им помагат за по-ефективно ежедневие: “Transit” използва кадри от пътните камери в реално време за планиране на най-удобния и бърз маршрут, а “Bustia Ciutadana” е платформа за обратна връзка от пътници и шофьори, където се подават сигнали за дупки по пътя или неработещо осветление. Всички събрани данни отиват в централна база, за да помогнат за бъдещото развитие на града. Чрез “Barcelona Urban Lab”, Барселона има и политика за привличане на млади компании, които да внедряват пилотни технологии в града.

• следва продължение…